На 25 юли започна строителният проект за производствен капацитет от 10 милиарда кубически метра в ултрадълбокото газово находище „Бози Дабей“ на нефтеното находище „Тарим“, което бележи цялостното разработване и изграждане на най-голямото ултрадълбоко кондензатно газово находище в Китай. Годишното производство на нефт и газ в газовото находище „Бози Дабей“ ще достигне съответно 10 милиарда кубически метра и 1,02 милиона тона до края на 14-ия петгодишен план, което е еквивалентно на добавянето на един милион тона високоефективно нефтено находище в страната всяка година. Това е от голямо значение за гарантиране на националната енергийна сигурност и подобряване на капацитета за доставки на природен газ.

Газовият район Бодзъ Дабей се намира в южното подножие на планините Тяншан в Синцзян и северния край на басейна Тарим. Това е още един трилионен атмосферен район, открит в ултрадълбокия слой на нефтеното находище Тарим през последните години след откриването на трилионния атмосферен район Кела Кешен, и е един от основните райони за производство на газ в „14-ия петгодишен план“ за увеличаване на запасите от чиста енергия от природен газ в Китай. През 2021 г. газовото находище Бодзъ Дабей е произвело 5,2 милиарда кубически метра природен газ, 380 000 тона кондензат и 4,54 милиона тона нефтен и газов еквивалент.

Разбира се, че през периода на 14-ия петгодишен план, нефтеното находище Тарим ще разположи над 60 нови сондажа в газовото находище Бози Дабей, което ще насърчи бързото производство на газовото находище с годишен темп на растеж от един милион тона. Ще бъде изграден нов наземен скелетен проект, състоящ се главно от три основни проекта: инсталации за преработка на природен газ, устройства за стабилизиране на кондензат и тръбопроводи за износ на нефт и газ. Дневният капацитет за преработка на природен газ ще бъде увеличен от 17,5 милиона кубически метра в миналото до 37,5 милиона кубически метра, като по този начин ще се освободи напълно капацитетът за производство на нефт и газ.

За разлика от средните до плитки атмосферни нефтени и газови резервоари от 1500 до 4000 метра в чужди страни, по-голямата част от нефта и газа в нефтеното находище Тарим се намират в ултрадълбоки пластове на седем до осем километра под земята. Трудността при проучване и разработване е рядка в света и е уникална за Китай. Сред 13-те показателя за измерване на трудността при сондиране и завършване в индустрията, нефтеното находище Тарим е на първо място в света по 7 от тях.

През последните години нефтеното находище Тарим успешно разработи 19 големи и средни газови находища, включително газовото находище Bozi 9, което има най-високото пластово налягане в Китай и се превърна в едно от трите основни газови находища в Китай. Кумулативното предлагане на газ надолу по течението на газопровода „Запад-Изток“ надхвърли 308,7 милиарда кубически метра, а доставките на газ за южния регион Синцзян надхвърлиха 48,3 милиарда кубически метра, което е от полза за около 400 милиона жители в 15 провинции, градове и повече от 120 големи и средни града като Пекин и Шанхай. То обхваща 42 окръга, градове и земеделски и скотовъдни ферми в петте южни региона на Синцзян, като значително насърчава оптимизирането и адаптирането на енергийната и индустриалната структура в Източен Китай, стимулира икономическото и социалното развитие на Синцзян и създава огромни социални, икономически и екологични ползи за околната среда.

Съобщава се, че кондензатният нефт и газ, разработени в газовото находище „Бози Дабей“, са богати на редки въглеводородни компоненти, като ароматни и леки въглеводороди. Това е висококачествена нефтохимическа суровина, от която страната се нуждае спешно и която може допълнително да увеличи производството на етан и течни въглеводороди, да стимулира модернизацията на веригата на нефтохимическата промишленост, интензивното използване на благоприятни ресурси и дълбоката им трансформация. В момента нефтеното находище „Тарим“ е произвело над 150 милиона тона кондензатен нефт и газ, което ефективно подпомага индустриалното приложение на кондензатен нефт и газ.
Време на публикуване: 10 април 2023 г.